В металургията под амалгама се разбира сплав от живак и други метали. В стоматологията приложение намират смесите на живака със сребро и добавени различни други метали в по-малки количества с цел подобряване на качествата на амалгамата. При разбъркване на живака със стружки от съответните метали се получава пластична маса, която след известно време се втвърдява. В зависимост от химичния състав се срещат няколко поколения амалгами:

    При реакцията на втвърдяване на амалгамата се получават няколко фази:

В крайна сметка какви са плюсовете и минусите на амалгамата? Плюсовете са два - ниската цена и биологичната поносимост, а минусите са доста повече. Ниската цена на материала позволява да бъде ниска и цената на крайния продукт - готовата обтурация, което никак не е без значение при българските пазарни условия. Биологичната поносимост пък позволява амалгамата да се използва при някои много специфични случаи - ретроградно запечатване на канали и изграждане на дълбоко фрактурирани корени.        Още един плюс в полза на амалгамата - останалата цепнатина между пломбата и зъба постепенно се запълва с корозионни продукти и изчезва - това все още не се получава при никой композит, т.е. и най-лошо поставената амалгама е по-добра от лошо поставения композит. Разбира се, в областта на естетиката амалгамата сериозно губи по точки. Налице е и още един минус - обемните деформации, които амалгамата претърпява под въздействие на дъвкателните сили. Тези деформации стават причина за промени във формата на обтурацията, за нейното изпълзяване извън кухината и (в най-лошия случай) за фрактура на части от зъбния емайл или дори на целия зъб. Разбира се, не бива да смятате че нещо толкова зловещо ще се случи при всяка амалгамена обтурация и да изпадате в паника - фрактурите се срещат предимно при девитализирани зъби, големи обтурации и много тънки останали странични стени на зъба. Такива феномени не се откриват при нито един композит, ето защо това какъв материал ще се използва зависи най-вече от конкретната клинична ситуация. Най-добре е пациентът да остави стоматологa да прецени по какъв начин да възстанови кариозния дефект - обикновено стоматологът предлага възможните варианти и изборът на пациента се свежда обикновено до два или три материала.