Думата материал има няколко значения в зависимост от контекста:
Вещество или суровина, от която е произведен даден предмет. Например: „Масата е изработена от дървен материал.“
Съвкупност от данни, документи или информация по определена тема. Например: „Учителят ни даде материал за изпита.“ Всички образователни системи по света се опитват да адаптират обема и сложността на учебния материал към възрастовите и интелектуалните особености на ученика
Плат или тъкан за дрехи и други изделия. Например: „Тази рокля е от лек и приятен материал.“ В българския език в този смисъл се използва по-често понятието материя - много повече хора биха казали че роклята е от лека и приятна материя. До голяма степен това значение се припокрива с първото, описано в точка 1 - но са налице и някои вариации
Човек с определени качества или потенциал (преносно значение). Например: „Той е добър материал за ръководител.“ Тук също се използва повече понятието човешки ресурси, а думата материал намира значително по-рядко приложение. В едно свое изказване политикът Бойко Борисов беше заявил че като цяло в България матрялът е лош (в смисъл че хората са необразовани и мързеливи), което стана повод за безкрайни мемета, вицове, ирония и сарказъм в социалните мрежи. По подобен начин се изразяваше и председателят на държавния съвет Тодор Живков, както и небеизвестният филмов герой Баш Майторът. Подобен изказ се наблюдава при лица с по-нисък интелектуален капацитет и образователно ниво - думите се съкръщават, предимно при гласните звукове, но нерядко и при съгласните с цел да не се влага прекалено голямо усилие при предаването на речта
Думата произлиза от латинското materialis и е свързана с нещо, което има физическа форма или служи като основа за създаване на нещо.
Суровината представлява материя или вещество, което се използва при производството на стоки, апаратура, инструментариум и изобщо всичко, което хората използват в ежедневния си бит и в работата си. Понятията материал и суровина в много случаи почти напълно се припокриват в своето значение; в някои специфични ситуации обаче се откриват известни вариации в зависимост от контекста. Суровината се добива по определени методи и е възможно да претърпи известна преработка преди да се превърне в материал; понякога тази преработка може да бъде технологично доста усложнена и да изисква високи разходи на време, труд и съответното финансиране. Например композитните материали, които се използват във възстановителната дентална медицина, се обозначават с термина материал, но в никакъв случай не представляват суровина. Те се произвеждат предимно от деривати на нефта, а напоследък и от различни растителни суровини. Производството им обаче е технолично доста усложнено и трудоемко, поради което цената на една шприца композит е несъизмерима със същото количество суров петрол или дори с еквивалентното количество суровина, от което се извличат съставките на композитния материал.
Източникът на основните суровини все още е природата - в крайна сметка всичко, произведено от човека, води началото си от някакъв природен продукт. Основните суровини произхождат от:
различните химични елементи, включително полезни изкопаеми - желязо, мед, цинк, злато и много други. Всички те се обозначават с обобщеното понятие природни богатства - терминът отново се припокрива като значение с полезните изкопаеми, но все пак е по-обобщен, тъй като много природни богатства всъщност не се изкопават от голяма дълбочина. Все пак минната индустрия има огромно значение за развитието на човешкото общество - една огромна част от всичко, което ни заобикаля, все пак в крайна сметка изисква при производството си суровина, добита под земята. Тези закономерности следва да се имат предвид при всички опити на медиите и на различни реални и псевдоексперти да демонизират добивната промишленост. Освен прости химични елементи минната индустрия добива въглища, нефт, природен газ и минерали от всякакъв вид
елементи, получени от атмосферата, като азот
микроелементи, добити от морето
растителни суровини, като дървесина и памук
животински суровини - предимно вълна и кожа, но също мастна тъкан, месо, костна тъкан и разбира се, млечни продукти
Примери: Брашното е суровина, използвана за правенето на хляб, торти и още голямо разнообразие от различни други хранителни продукти. Мелниците за брашно произвеждат брашно, чрез смилане на зърна от пшеница, ръж и други подобни. Текстилът е суровина за изработката на облекло и е получен след множество процеси за преработка на животински или растителни влакна. Понякога крайният продукт може да бъде суровина в производствения процес на друг продукт. Бисквитите, например, са един завършен продукт, готов за консумация, но също се използва като суровина в производството на други сладкиши като например шоколадови скалички. Млякото в суров вид може да се пие (след пастьоризация), но и да се използва като суровина за широка гама от млечни продукти.
Науката, която изучава свойствата и употребата на материалите, се нарича материалознание и използва едновременно физически, химически и инженерни методи. Съвременното производство използва множество естествени и изкуствени материали. Природните материали обикновено се наричат суровини. Първичното получаване на такива материали е обект на добивната промишленост, след което те биват преработвани в полуготови материали и готови стоки.
Рециклирането стана изключително модерно през последните няколко десетилетия, тъй като хората започнаха да забелязват каква вреда нанася дейността им върху околната среда. Суровините, базирани на природни ресурси, в крайна сметка са изчерпаем ресурс. Залежите от суров петрол например са невъзобновяеми и постепенно се изчерпват. Нов петрол и въглища всъщност се образуват непрекъснато, но формирането им отнема около 200 милиона години, а хората не са склонни да проявяват такова търпение - склонни са да изискват резултати тук и сега. Процесът на рециклиране включва оползотворяване на отпадъците чрез превръщането им в суровина, така че те да могат да бъдат използвани отново в производствения процес или за добив на енергия. Рециклирането дава възможност за спестяване на суровини, от една страна, и намалява отпадъците и замърсяването от друга, поради което има много голямо икономическо и екологично значение.
Материалите представляват нещо изключително важно за областта на денталната медицина. По тази причина учебните програми на повечето университети (по специалност стоматология и зъботехника) започват още в първи курс със специалността материалознание. Въпреки многото въведени промени през последните години в това има много дълбок смисъл и именно по този начин се създава една стабилна теоритична база за обучението на бъдещия зъботехник или зъболекар. Стоматологичните материали се класифицират според предназначението им в денталната практика. Основните видове са:
Възстановителни (обтурационни) материали Използват се за възстановяване на разрушени зъбни тъкани. Композитни смоли – най-често използвани за естетични пломби. Гласйономерни цименти – подходящи за детска стоматология и шийкови дефекти. Компомери. Дентална амалгама – днес се използва значително по-рядко. Керамични възстановявания
Цименти Служат за фиксиране на корони, мостове и ортодонтски конструкции. Цинк-фосфатен цимент Поликарбоксилатен цимент Гласйономерен цимент Смолист цимент
Отпечатъчни материали Използват се за вземане на отпечатъци от зъби и челюсти. Алгинат Силикони Полиетерни материали
Материали за протезиране Използват се за изработка на протези, корони и мостове. Акрилни смоли Дентална керамика Циркониев оксид Кобалт-хромови сплави
Ендодонтски материали Използват се при лечение на коренови канали. Гутаперча Ендодонтски силъри Калциев хидроксид
Профилактични материали Използват се за предпазване от кариес и заболявания на устната кухина. Флуоридни препарати Силанти
Ортодонтски материали Използват се при лечение с брекети и други ортодонтски апарати. Ортодонтски адхезиви Никел-титанови дъги Неръждаема стомана
Композитен обтуровъчен материал, произведен от американската компания DRM - Dental Research Materials. Използва се възстановяване на разрушените от кариес твърди зъбни тъкани. Материалът е пластичен и може да се моделира до необходимата форма; след окончателното оформяне се облъчва с видима светлина (обикновено със син цвят) и се получава твърда маса, сходна по консистенция с твърдите зъбни тъкани.
Според химичния си състав и произхода си стоматологичните материали могат да бъдат метали, полимери, керамични материали и композити. Тази класификация също се използва често, но предимно за образователни цели.
Зъботехническите материали са материалите, използвани в зъботехническите лаборатории за изработване на корони, мостове, протези, ортодонтски апарати и други дентални конструкции. Основни видове зъботехнически материали:
Отпечатъчни материали Използват се за получаване на точен отпечатък на зъбите и тъканите. Алгинати Силикони Полиетери
Моделни материали Служат за изработване на работни модели и гипсови отливки. Зъботехнически гипс Свръхтвърд гипс
Восъци Използват се за моделиране на бъдещите конструкции. Моделировъчен восък Базисен восък Лепилен восък
Метали и метални сплави Използват се за изработване на метални конструкции. Кобалт-хромови сплави Никел-хромови сплави Титанови сплави Благородни сплави
Керамични материали Използват се за високоестетични възстановявания. Порцелан Литиев дисиликат Циркониев оксид
Полимерни материали Използват се главно за протези и временни конструкции. Акрилни смоли Самополимеризиращи смоли Термопластични полимери
Облицовъчни и инвестиционни материали Използват се при леярските процеси. Гипсово-свързани инвестиционни маси Фосфатно-свързани инвестиционни маси
Абразивни и полиращи материали - те служат за допълнителна обработка и окончателно довършване на конструкциите. Тук влизат много и разнообразни материали - карборунд, всякакви диамантени пилители, полиращи четки и пасти.
Класификация според химичния състав Зъботехническите материали често се разделят на: Метални материали – сплави и чисти метали. Керамични материали – порцелан, цирконий, дисиликат. Полимерни материали – акрилати и термопласти. Композитни материали – съчетание на два или повече материала. Помощни материали – гипс, восък, опаковъчни маси и абразиви. Тази класификация е най-често използвана в обучението по зъботехника и в лабораторната практика.
Изискванията към зъботехническите и стоматологичните материали са свързани с тяхната безопасност, функционалност, дълготрайност и съвместимост с тъканите на устната кухина. В специализираната литература са описани следните минимални изисквания, за да бъде допуснат един материал за клинчно приложение. Такива са:
Биологични изисквания Материалите трябва да бъдат: Биосъвместими – да не предизвикват токсични, алергични или възпалителни реакции. Нетоксични за пулпата, меките тъкани и организма като цяло. Неалергенни и да не отделят вредни вещества. Устойчиви на корозия и химично разграждане в устната среда
Механични изисквания Материалите трябва да притежават: Висока якост на натиск, опън и огъване. Добра твърдост и износоустойчивост. Достатъчна еластичност и устойчивост на умора. Устойчивост на дъвкателните сили и натоварвания
Физични изисквания Подходящ коефициент на термично разширение, близък до този на зъбните тъкани. Ниска топлопроводимост и електропроводимост. Размерна стабилност при работа и след втвърдяване. Ниска разтворимост в слюнка и течности
Химични изисквания Химична стабилност в устната кухина. Устойчивост на действието на киселини, основи и ензими. Да не променят състава и свойствата си с течение на времето. Да не взаимодействат неблагоприятно с други дентални материали.
Технологични изисквания Лесни за обработка и моделиране. Да осигуряват висока точност на изработените конструкции. Да имат подходящо време за работа и втвърдяване. Да позволяват полиране, корекции и ремонт при необходимост
Естетични изисквания Цвят, прозрачност и блясък, близки до естествените зъби. Запазване на цвета във времето. Добра повърхностна гладкост и полируемост
Хигиенни изисквания Да не задържат зъбна плака и микроорганизми. Да позволяват лесно почистване и дезинфекция. Да не променят вкуса и мириса в устната кухина
Икономически изисквания Достъпна цена. Дълъг срок на съхранение. Рационален разход на материала.
Обобщение Един идеален стоматологичен или зъботехнически материал трябва да бъде биосъвместим, здрав, устойчив на химични и механични въздействия, естетичен, лесен за обработка и безопасен за пациента, като същевременно осигурява дълготрайна и функционална дентална конструкция.