Полимеризация

Ецване    Свързващи системи    Полимеризация    Ормосери    Нанофили    Нанохибриди    България    Композити

Полимеризация 

Лилавите елипси представляват малки органични молекули (т. нар. мономер). При протичането на полимеризацията те образуват големи молекули, състоящи се от хиляди и милиони фрагменти, свързани със здрава химична връзка (червената линия). Колкото по-здрава е тази връзка, толкова по-механично издържлив е съответният материал. Тази реакция е всъщност в основата на синтеза на всички съвременни пластмаси, т.е. фото- и химиополимерите не са нищо друго, освен пластмаси. Вижда се, че при крайния продукт кристалната решетка не е абсолютно правилна. Това не се дължи на мързел или недоглеждане от страна на web - разработчика, а представлява опит да се представят материалите в близко до действителността състояние. От физиката е известно, че никъде в природата и в техниката не се срещат идеално подредени кристални решетки. Композитните материали не правят изключение. Като химична структура всички мономери в състава на композитите са на базата на метилметакриловата киселина. За по-любознателните посетители структурната формула на молекулата на мономера е следната:

                                                                             СН3

                                                                              |              

                                                               СН2C

                                                                              | 

                                                                               СООСН3

Това химично съединение е изиграло голяма роля в не една област от дейността на човека. Повечето зъботехнически пластмаси са на акрилатна основа. От тях зъботехниците изработват снемаеми протези и естетични инкрустации. Секунните лепила също съдържат акрилати, както и някои строителни фугиращи смеси и бои. При материалите за обтурации обаче класическата метилметакрилова киселина е била използвана в миналото, след което постепенно е отхвърлена поради нейната ниска износоустойчивост и недобрата стабилност на цвета. Днес най-често се използват производни на метилметакрилата - bis-GMA (бис - фенол А глицидил метакрилат), UDMA (уретан диметакрилат) и TEGDMA (триетилен гликол диметакрилат). В композитите, произведени в САЩ, се използва основно bis-GMA.

От схемата в началото на страницата се вижда също, че при втвърдяването крайният обем е по-малък от началния. Поради това всички композити малко или много се свиват при втвърдяването си, което представлява неблагоприятен ефект - образуват се цепнатини на границата със зъба, отлепват се обтурациите и т.н. Този страничен ефект се избягва чрез нанасянето на материала на части - всяка следваща порция компенсира свиването на предходната. Някой ден в областта на химията ще бъде извършено гениално откритие и ще бъде разработен разширяващ се при втвърдяване композит. Тогава ще се реши окончателно проблемът с цепнатините по границите на обтурациите, но ще възникне нов проблем - опасността от счупване на част от зъба поради напрежението при разширение на материала.

Съществуват и по-нови материали, също композити, при които обаче полимеризацията протича по малко по-различен начин. С какво се отличават те от конвенционалните полимери и защо са по-скъпи? Кликнете тук, за да получите информация по тези въпроси.

Немалко значение има и видът на неорганичния пълнител на материала. Колкото е по-голям е процентът му, толкова по-малко е полимеризационното свиване и е по-голяма механичната якост на материала. Като химичен състав неорганичният пълнеж включва бариеви, цинкови и итриеви силикати. Големината на частиците е от изключителна важност. За да не се увеличи много обемът на тази страница и за да не възникнат трудности при по-бавна интернет връзка, съм включил отделна страница с повече информация по този въпрос.

www.dentalimplants.bg    www.bg-dentist.com    www.ralev-dental.bg

Тумори    Ултразвукова обработка на коренови канали